Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05.2015 22:45 - Пет минути тъмнина
Автор: hulia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 983 Коментари: 0 Гласове:
1



 Помните ли Яна Кръстева? Вероятно да. А помните ли Вероника, Никита, четиридневната Никол, която за щастие остана жива, както и 2-годишната Сияна, която беше жестоко пребита от собствената си майка? Вероятно вече сте забравили някои от тези имена, тъй като за вас те са просто една черна хроника. И докато поредният случай, при който една женица, трудеща се 24 часа в денонощието, превъртя и наби едно бебе, постепенно се отмива от екрана и дава път на следващото посегателство, при което един баща свари собственото си дете в тенджерата, вие ще продължавате да вечеряте спокойно и да чукате на дърво, молейки се на вас да не ви се случи, но и бидейки сигурни, че всъщност подобна участ никога няма да ви стигне. А защо сте толкова сигурни? Докато подминавате мълчаливо поредния джигит, който кара в насрещното и се репчи на човека, направил му забележка, с думите: „Какво ме интересува, ще карам както си искам?!“, ще бъде твърде възможно на съседната улица той да размаже поредната баба, прибираща се от пазара, забавила се точно с пет минути, защото се е редила на опашка. И то пет минути, след като се е похвалил в интернет с постижението си от 200 км/ч. Няма да повярвате и докато съседът ви паркира на тротоара без да се замисля как майката с количка ще мине от там пет минути по-късно, без да се сеща, че преди няколко месеца бършеше потно чело пред телевизора, гледайки поредната смачкана бебешка количка, в която логично е лежало бебе пет минути по-рано. Вие все още ще бъдете сигурни, че това на вас не може да ви се случи. Докато виждате как поредната неуравновесена майка тръска нервно количката със собственото си бебе или крещи над нея, блъскайки силно другото си отроче, но мълчаливо преминавате оттам, няма да повярвате, че на вас може да се случи и че пет минути по-късно това дете може и да не е живо. Докато си спомняте как преди години родителите ви ви разрешаваха да играете около блока до късно вечерта, без дори да се притесняват да не би да бъдете отвлечени, отровени, изнасилени, блъснати от кола, обесени или удавени в далечен водоем, или пък натикани в луксозен куфар за стотици левове, ще продължавате да търкате потно чело и да се чудите защо в годините на „има всичко, само пари ми дай“ народът побесня. Докато се чудите как е физически възможно жена без крака да роди поредното си дете и да „избяга“ от болницата, зарязвайки го, след това ще се трогнете от сълзливата история на многодетната безкрака майка, която вече е направила план за бъдещето – тя ще си вземе детето, но когато проходи. Ще вземе и детските помощи, разбира се. Вероятно само пет минути са достатъчни на тази жена, за да избяга дори без крака, и още пет, за да вземе решението да прибере детенцето си когато му дойде времето. Докато едно време сме играли навън до след полунощ, сега децата ходят да просят по тъмно в кръчмите, надявайки се да изкарат някой лев за цигари на родителите си. Иначе ги пребиват. Някои готвят дъщерите си в тенджерата, на части. Докато майката се продава, за да изкара пари за бащата наркоман, вероятно за детето са настъпили неговите пет минути тъмнина. Така тези пет минути са били последните от живота на Яна, Вероника и всички онези пораснали и непораснали деца, които са проплакали в родилното, но там не са успяли да ги набият и увредят, гледани са с любов от майките и бащите си, но са имали късмет да не ги размажат на паважа с бебешките им колички и с трепет са изпратени в първи клас, след което са получили първата си шестица, но не от учител, който ги е опипвал в часа по физкултура. Плакали са за поредната двойка, притеснявали са се как да кажат на родителите си, но не са избягали на 13 години от дома си, за да търсят любовта или да станат жертва на поредния сутеньор. Ходили са на купони, но не са били убити брутално в някой парк. Излизали са да пият кафе с приятели – точно както и болният и безобиден Нягол е отишъл във варненския мол да изпие поредното и за жалост последното си кафе, но не е бил облечен в подходящи за целта дрехи и не е могъл да получи своите пет минутки спокойствие. Последно кафе, защото там е пребит до смърт от охранителите на мола, които получиха своите пет минути слава в собствените си очи и „изпълниха дълга си“. Защото живеем в свят, в който пет минути означават всичко. И вече си нищо. Натъпкан в куфар, сварен на котлона, размазан на паважа, пребит до смърт на някоя гара. И тогава получаваш своите пет минути слава по телевизията.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hulia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 103757
Постинги: 33
Коментари: 157
Гласове: 396
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031