Имам една приятелка. Тя ми е най-близката, най-милата приятелка. Казва се Мария, но всички я наричат Марчето, освен ако не искат да я дразнят-тогава я наричат Мимето. Та Марчето е много сладка девойка (е, девойка в миличкия смисъл на думата, не е девица). С Марчето се запознахме на едно море във Варна, когато все още и двете само си харесвахме някакви момчета, не се бяхме целували (а, аз май бях веднъж, ама нямам точен спомен за онези времена) и бяхме на почивка с моето семейство и майка й при общи приятели. Тогава бяхме тооолкова малки и смотанки и двенките... В хола имаше една маса, която се превръщаше в маса за тенис. Там всички семейства, които се бяха натресли на гости при общите приятели, се редуваха да играят тенис на маса. Ние с Марчето няколко дни само се гледахме (не, няма нищо лесбийско в това, не мислете глупости!) и не смеехме да се запознаем. После разбрах, че майка й е я ръчкала да ме заговори (не, не лесбийски!), а нашите ме ръчкаха да се забавлявам с нея, щото само след тях се влачех, бях много тъпа. Един ден бяхме останали само двете в хола и на мен ми се играеше тенис, похлопвах си с хилката по масата и тъпеех. Тогава Марчето дойде и каза "искаш ли да играем?"... Това беше първата реплика на това чудно същество към мен. Неслучайно съм я запомнила. От онзи ден ние с нея много си играем, все заедно. Тогава прекарахме цяла нощ заедно (не, не беше любовна лесбийска нощ, просто приятелска), говорехме си за наши си работи, с които сега няма да ви занимавам, и неусетно се сближихме много. После в София продължихме да се виждаме и до ден днешен, вече стари чанти, си другаруваме с моето Марче. 
Тя е много хубава, то се вижда с просто око, не е нужно да си лесбийка, та да си паднеш по нея! Умее да комуникира по един много лежерен начин, който е способен да предразположи всеки да сподели мъката или радостта си. Марче, страшна си! Според мен трябва повече да работиш с хора! Потърси своето най-добро място, където да се реализираш именно с таланта си да общуваш с хора! Това беше просто един съвет в скобки;)
Марчето винаги ме подкрепя, именно това най-много ме кефи в нея. Тя си знае през какво сме минали двете. Аз все забърквам простотии, а тя ме подкрепя и казва "е, нищо, следващия път ще ти излезе късмета и на теб". Не го казва буквално, ама някак аз така си го разбирам и си го възприемам. Дори в най-големите ми каши Марчето не се плаши, а е до мен. Тя е герой, защото аз съм една страшна пача, която все ги забърква едни страшни простотии, които дори сега не смея да си помисля, че мога да ви разкажа. Те са много лични и много тайни, а и не искам точно сега да ви занимавам с моите сериали... Всеки си има драма, и всеки се старае да излезе почти толкова ненаранен от нея, колкото е бил, когато се е набъркал. Е, Марчето умее да ми почиства раните и да изглеждам почти като в първоначалния си вариант, като изключим белезите, които и без това си остават.
Марчето знае, че аз винаги ще бъда до нея. Марче, нали знаеш? Ако не знаеш-вече го знаеш. 
Ако знаех много езици, бих превела този постинг, за да може да го прочете цял свят, та дори и африканците да разберат колко е печена Марчето.
Аз знам, че Марчето ще постигне всичко. един ден, когато това стане, тя ще каже "Благодаря на Юлия... и на останалите". 
Хайде, отивам да се видя с моето сладко Марче:))) Пожелавам и на вас такъв стойностен човек за приятел... или поне 1/10 от нея ;)

10 biri bez pochivka....

Вече отказвам алкохола :) 2 бири макс, реших. Мерси Юлка, много си миличка, това беше третото нещо за деня, което ме накара да се усмихна :D