Помните ли лозунгите от рода на "Съветските болни-най-здравите болни в света!", "Слънце, въздух и комунизъм-здрав и бодър организъм!", "Всички комунисти-под земята!" (лозунг в мина)? Като ги чета имам чувството, че най-важното за хората, които са живяли по онова време (не че аз не съм живяла, просто не е било част от съзнателното ми съществуване, била съм малка и не помня такива комунистически подробности) е било да олицетворят комунизма и да му вдъхнат нечувана сила и мощ. Всъщност ако вникна по-навътре в нещата, то се оказва, че идеята е да бъдат здрави, за да могат да бачкат за благото на комунизма. Кинтите нямат значение. Всъщност аз си спомням онова време съвсем бегло. Помня, че станах пионерче, а в главата ми беше набивано, че трябва да се гордея с този си статус. Гордеех се, кво да правя, но гордостта ми продължи много кратко време, защото след това отидохме на гости с родителите ми и там хората казаха, че Тодор Живков вече не е на власт. Това би трябвало да е много важно, поне така го приех по изражението на лицата на хората около мен и се чудех какво пък толкова е станало, та продължих да си играя с някакви играчки.
Добре де, няма да говоря за политика. Не че не мога, просто друга ми беше мисълта, като сядах да пиша. Тези дни ми се наложи да изтърпя липсата на интернет в офиса повече от двадесет и четири часа. Не се бях замисляла колко пагубно може да бъде това, но вервайте ми, изненадах се от силата на туй чудо, наречено интернет. Първите няколко часа се деянеше някак, може би заради надеждата, че повредата не е сериозна и всеки момент ще дойде. Да, ама не дойде, а аз така и папата не бих чакала. И Том Круз, Джони Деп, Леонардо, Роби Уилямс и оня симпатяга Джордж Клуни накуп не бих чакала така. Седиш и не можеш да правиш нищо! Нито да провериш пощата, нито да пращаш мейли, нито да ровчиш по сайтове. Изведнъж загубих представа какво се случва по света, а и във фирмата всичко замря. Няма банка, няма нищичко! Ниенте! Седиш и блееш. Пушиш цигари и с надежда чакаш. Всъщност чаках, докато не разбрах, че Виваком хич и не ги брига липсата на интернет, а и въпреки многократните скандали, които им образувах за тонус и настроение (и поради липса на занимания, щото няма интернет) те не благоволиха да побързат с отстраняването на проблема.
Както си седях и се врътках със стола, изведнъж осъзнах, че ако се върна във времето на лозунгите, едва ли ще оцелея. Ще се чувствам като в джунглата. Представете си само-Хулия с плисирана пола и връзка (дотук добре), без мобилен телефон (е хайде, ще го преживея, въпреки че на практика някак ще е трудно), без интернет (невъзможно!). Не говоря за някакви глезотии като фейсбуци-мейсбуци. Говоря за начини на правене на бизнес и комуникация. Абе дори не се сещам как бих си намерила работа, ако няма интернет. Как ли са го правили едно време? Сигурно във вестниците е имало обяви, например "ТКЗС Левуново набира млади краварки. Опит в доенето ще се счита за предимство".
А сега пък, моля ви се, искали да ме следят какво правя в интернет и да ми подслушват разговорите. Ма да ме следят, да ме слушат! Само ще си губят времето, то аз още сега мога да кажа какво ще виждат: пощата ми, в която няма нищо особено, пиша си с няколко приятелки, които се евакуираха в чужбина и получавам автоматично обяви за работа от една фирма, към която вече нямам интерес; фейсбук, в който основно си доя кравите, садя и бера продукцията във виртуалната ферма, само да отбележа, че днес си купих вила, която струва 1 000 000 (не си бях мечтала дори, но ето, че поне виртуално ми се случи); чета новини; търся си работа, но неуспешно (моля ако някой от наблюдаващите ме чуе за свободно работно място в Козлодуй да свирка!). Това правя. Скука, скука, горките хорица, дето ще си губят времето с мен и моята скромна особа. За съжаление минаха времената, когато Хулия яко чатеше и имаше пикантерийки хо-хо! Аз предлагам направо да върнат ерата на dial-up, както са в Сирия, където се пазят от терористи като забраняват на хорицата да ползват високоскоростен интернет. Да, ама нямали престъпност! Айде сега пък интернет им виновен! То като нищо и убийците на Боби Цанков са си направили чат канал и са се уговаряли вътре, докато са си седяли по пижами и са си пиели сутрешното кафе.
Предлагам направо да ми сложат камери навсякъде-по улиците, в нас, включително в банята, щото да не би случайно да вляза да се къпя с някое гадже и да го "подхлъзна" съвсем случайно, па да го затрия. Така ще бъде най-добре, чиста работа-камера до камера.
И все пак, има и нещо положително в тая работа със следенето-всички ще бъдем звезди! :) Биг Брадър вижда всичко!

kamerki v baniata , razkosh! Hem se kypesh , hem se mislish za Jane Fonda! He he ! Razsmia me!

Аз бях на 12, когато ни се тръсна тая мъртвородена демокрация, така че имам някакви бегли спомени от "онова време". Знаеш ли какво си мисля? Днес всички ги е страх да си спомнят за него, защото винаги се намира някой отсреща, който да вдигне пръст: "Аха! Помниш го, значи ти липсва. Ти си гаден комунист." Подозирам обаче, че просто искат да не си спомняме, за да не разберем, че разлика всъщност няма. Времето си е същото, само дето го има интернетът и GSM-ите. Голям праз! За мен поне си е същото, да не кажа, че е и по-зле. (Мама навремето беше партиен секретар, та може и да съм позакачила малко от комунистическата зараза. Хич не ми пука!)
И за камерите... Абе малко на шизофрения може да избие тая идея. Аз и без това и сега все имам чувството, че някой ме държи под око... :о)))

О, да, а смелостта на бабите и дядовците, които говорят по телевизията, че преди си било най-добре, се тълкува като мнение на изкуфяли старци. Всъщност ако си спомнях как е било, може би и аз щях да имам мнение. Интересно дали бай Тошо би позволил да се използват мобилни телефони и интернет. За съжаление никога няма да разберем... ;)

Щеше... ако някой ентусиаст-кариерист надолу по йерархията не го убеди, че това е изобретение на Сатаната-Антикомунист. :о)))